Бюджет 2026 като влакче на ужасите
Вижте разбора му:
" Тази година държавното управление още веднъж закъснява, а лекото открехване на вратата за базови параметри на бюджета съумя да скара всички обществени сътрудници и провокира рецензия от на практика всички направления.
България към този момент публично е в най-тежкия си фискален интервал от най-малко 25 години. Последният дълъг интервал на бюджетен недостиг беше 2009-2015 година, а в този момент страната е неизбежно на минус в държавните финанси от 2020 година и няма изгледи (спрямо всички средносрочни документи) да се върне към уравновесен бюджет до края на това десетилетие.
Бюджетният недостиг сега е по-дълбок от този през световната финансова и европейската дългова рецесии и е напълно провокиран от свръх напомпването на разноските и отклоняването им от дълготрайната междинна. Най-очевидната илюстрация за това е неконтролируемото нарастване на разноските за личен състав в страната и прекосяването на границата от 10% от Брутният вътрешен продукт за пръв път от две десетилетия.
Всичко това дава доста ясна задача на държавното управление – да обуздае растежа на разноските и да консолидира бюджета по управляем метод, с цел да не стигаме до сюжета на Румъния, когато дългът експлодира (ще минат границата от 60% от Брутният вътрешен продукт през 2026 г.) и се влиза в същинска бюджетна рецесия.
Тази задача на държавното управление е отчасти улеснена от високия номинален растеж на стопанската система в страната. През 2025 година тя ще е с близо 6 милиарда лева по-голяма от това, което беше заложено в бюджета при започване на годината – новата (есенна) макроикономическа прогноза на Министерство на финансите споделя, че Брутният вътрешен продукт на страната за 2025 година ще е близо 221 милиарда лева, а записаното в бюджета при неговото приемане е малко над 215 милиарда лева
По-големият размер на стопанската система е в действителност отражение на по-високи приходи, облаги, ползване и вложения, което автоматизирано значи и мощен растеж на приходите, най-много от облагане на потреблението (ДДС и акцизи) и приходите (подоходно облагане и осигуровки).
Текущите данни за положението на бюджета удостоверяват това – към края на лятото растежът на данъчните доходи в хазната е към 15%, което е надалеч оттатък темпа на повишаване на цените. В среда, в която приходите порастват и трудещите се вкарват рекордни средства в бюджета, в това число като % от Брутният вътрешен продукт, изпускането на недостига е симптом за (съзнателна) управническа безнаказаност.
И затова консолидацията на държавните финанси е изцяло постижима, освен това без да се санкционират (извънредно) работещите.
Предложението да се увеличи осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта е нездравословно, защото удря непосредствено върху разполагаемия приход на всички работещи българи, без по никакъв метод да им дава обещание по-висока пенсия в бъдеще. Това предложение не цели да покрие някакъв систематичен проблем в Национален осигурителен институт, а само да заплати надписаната сметка за заплати на държавните чиновници.
Забележете, че задачата не е да се изплатят нарасналите заплати от тази година – в някои случаи растеж от 40-50%, а ново изключително нарастване през 2026 година в най-големите и скъпи ведомства, а евентуално и в още доста други.
Ако тази политическа договорка (тя е такава безспорно) не се ревизира, ще станем очевидци освен на по-високи осигуровки за работещите, само че по едно и също време с това и на процедура по свръхдефицит и нов напън за повдигане на налози.
Това, което политиците пропущат е, че бюджетната рецесия смъква държавни управления, без значение какви покупко-продажби са си създали между тях, а управляемата консолидация на бюджета, изключително във времена на стабилен растеж на приходите, като цяло се поддържа от работещите хора и може да докара до политическа непоклатимост. "
" Тази година държавното управление още веднъж закъснява, а лекото открехване на вратата за базови параметри на бюджета съумя да скара всички обществени сътрудници и провокира рецензия от на практика всички направления.
България към този момент публично е в най-тежкия си фискален интервал от най-малко 25 години. Последният дълъг интервал на бюджетен недостиг беше 2009-2015 година, а в този момент страната е неизбежно на минус в държавните финанси от 2020 година и няма изгледи (спрямо всички средносрочни документи) да се върне към уравновесен бюджет до края на това десетилетие.
Бюджетният недостиг сега е по-дълбок от този през световната финансова и европейската дългова рецесии и е напълно провокиран от свръх напомпването на разноските и отклоняването им от дълготрайната междинна. Най-очевидната илюстрация за това е неконтролируемото нарастване на разноските за личен състав в страната и прекосяването на границата от 10% от Брутният вътрешен продукт за пръв път от две десетилетия.
Всичко това дава доста ясна задача на държавното управление – да обуздае растежа на разноските и да консолидира бюджета по управляем метод, с цел да не стигаме до сюжета на Румъния, когато дългът експлодира (ще минат границата от 60% от Брутният вътрешен продукт през 2026 г.) и се влиза в същинска бюджетна рецесия.
Тази задача на държавното управление е отчасти улеснена от високия номинален растеж на стопанската система в страната. През 2025 година тя ще е с близо 6 милиарда лева по-голяма от това, което беше заложено в бюджета при започване на годината – новата (есенна) макроикономическа прогноза на Министерство на финансите споделя, че Брутният вътрешен продукт на страната за 2025 година ще е близо 221 милиарда лева, а записаното в бюджета при неговото приемане е малко над 215 милиарда лева
По-големият размер на стопанската система е в действителност отражение на по-високи приходи, облаги, ползване и вложения, което автоматизирано значи и мощен растеж на приходите, най-много от облагане на потреблението (ДДС и акцизи) и приходите (подоходно облагане и осигуровки).
Текущите данни за положението на бюджета удостоверяват това – към края на лятото растежът на данъчните доходи в хазната е към 15%, което е надалеч оттатък темпа на повишаване на цените. В среда, в която приходите порастват и трудещите се вкарват рекордни средства в бюджета, в това число като % от Брутният вътрешен продукт, изпускането на недостига е симптом за (съзнателна) управническа безнаказаност.
И затова консолидацията на държавните финанси е изцяло постижима, освен това без да се санкционират (извънредно) работещите.
Предложението да се увеличи осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта е нездравословно, защото удря непосредствено върху разполагаемия приход на всички работещи българи, без по никакъв метод да им дава обещание по-висока пенсия в бъдеще. Това предложение не цели да покрие някакъв систематичен проблем в Национален осигурителен институт, а само да заплати надписаната сметка за заплати на държавните чиновници.
Забележете, че задачата не е да се изплатят нарасналите заплати от тази година – в някои случаи растеж от 40-50%, а ново изключително нарастване през 2026 година в най-големите и скъпи ведомства, а евентуално и в още доста други.
Ако тази политическа договорка (тя е такава безспорно) не се ревизира, ще станем очевидци освен на по-високи осигуровки за работещите, само че по едно и също време с това и на процедура по свръхдефицит и нов напън за повдигане на налози.
Това, което политиците пропущат е, че бюджетната рецесия смъква държавни управления, без значение какви покупко-продажби са си създали между тях, а управляемата консолидация на бюджета, изключително във времена на стабилен растеж на приходите, като цяло се поддържа от работещите хора и може да докара до политическа непоклатимост. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ